yankova41 (Йонка Янкова) yankova41 (Йонка Янкова)
8 580
3 ene 2018, 13:59

Тъжна душа

982 0 8

ТЪЖНА ДУША

 

Душата ми е тресавище от мъки.
Душата ми е ранена до смърт.
Ще издържа и всичко ще вкарам в нея.
Прости ми душо, че мъката в теб задържам
а тя те мачка, и мачка до сетен дъх.
Но една любов от мрака ме спасява
от стръмния и щурав живот.
Как доброто си сърце да науча
да мрази поне мръсника.
Душата без живот остана
мъката реже като кама
хляб и сол за всеки ден има
другар няма в семейният храм
задушава ме мъката голяма и страшна
усмивката някъде дълбоко се скри.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0