Тъжна душа

Jan 3, 2018, 1:59 PM

Poetry » Civilian, Free verse

775 0 8

ТЪЖНА ДУША

Душата ми е тресавище от мъки.
Душата ми е ранена до смърт.
Ще издържа и всичко ще вкарам в нея.
Прости ми душо, че мъката в теб задържам
а тя те мачка, и мачка до сетен дъх.
Но една любов от мрака ме спасява
от стръмния и щурав живот.
Как доброто си сърце да науча
да мрази поне мръсника.
Душата без живот остана
мъката реже като кама
хляб и сол за всеки ден има
другар няма в семейният храм
задушава ме мъката голяма и страшна
усмивката някъде дълбоко се скри.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

yankova41 (Йонка Янкова)

2018-01-05T09:58:35+02:00

Благодаря за коментара
rainbow- (Многоцветна)

2018-01-05T09:41:40+02:00

Тежко е след раздяла. Съпреживях. Раната трудно зараства, но живота продължава, не спира.
yankova41 (Йонка Янкова)

2018-01-04T09:49:00+02:00

Благодаря за коментара Васе и Еси. честита нова година
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2018-01-03T22:48:07+02:00

За много години, без тъга в душата и с другар на софрата!
Веси_Еси (Еси)

2018-01-03T22:24:14+02:00

С Ели. Дано тази година да е по-добра от старата!
yankova41 (Йонка Янкова)

2018-01-03T21:31:31+02:00

Благодаря за направеният коментар Еки
voda (Елица Ангелова)

2018-01-03T20:47:24+02:00

Съпричастна съм, Йонка и споделям тъгата ти.
Дано Новата година ти донесе повече радост и хармония!
yankova41 (Йонка Янкова)

2018-01-03T16:32:31+02:00

Благодаря за коментара Влади. За много години.