Тъжна душа
ТЪЖНА ДУША
Душата ми е тресавище от мъки.
Душата ми е ранена до смърт.
Ще издържа и всичко ще вкарам в нея.
Прости ми душо, че мъката в теб задържам
а тя те мачка, и мачка до сетен дъх.
Но една любов от мрака ме спасява
от стръмния и щурав живот.
Как доброто си сърце да науча
да мрази поне мръсника.
Душата без живот остана
мъката реже като кама
хляб и сол за всеки ден има
другар няма в семейният храм
задушава ме мъката голяма и страшна
усмивката някъде дълбоко се скри.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йонка Янкова Все права защищены
