3 янв. 2018 г., 13:59

Тъжна душа 

  Поэзия » Гражданская, Свободный стих
560 0 9

ТЪЖНА ДУША

 

Душата ми е тресавище от мъки.
Душата ми е ранена до смърт.
Ще издържа и всичко ще вкарам в нея.
Прости ми душо, че мъката в теб задържам
а тя те мачка, и мачка до сетен дъх.
Но една любов от мрака ме спасява
от стръмния и щурав живот.
Как доброто си сърце да науча
да мрази поне мръсника.
Душата без живот остана
мъката реже като кама
хляб и сол за всеки ден има
другар няма в семейният храм
задушава ме мъката голяма и страшна
усмивката някъде дълбоко се скри.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??