Тъжна е съдбата ни безлика
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата.
Гроздове така и не наляха
рано изгорелите лози,
сок по тънки жили не пълзи.
Под осиротяващата стряха
гроздове така и не наляха.
Пак тъгуват старите винари,
линовете празни са, кънтят,
накъде отива този свят?
Трезвени, край сухите ластари
пак тъгуват старите винари.
Тъжна е съдбата ни, безлика,
ни приятел имаш, нито враг,
сам да се напиеш няма как.
Само лудият от радост вика,
тъжна е съдбата ни безлика.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря ви!
-
Много е хубаво,Наде!
Стиховете ти ме зареждат с енергия!💗💗💗📝📝📝 -
Много хубаво!
-
Структурата много ми напомня за едно известно стихотворение на Яворов. И нежно и тъжно, докато се чете, сякаш емоцията те люля ту на една страна, ту на друга, напред - назад и пак отначало. Не е за всеки да създава такива творби и да вижда с невидими очи, а сърцето да слуша...Еми, поезия за човека, неговата съдба и природата.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
