Patrizzia (Надежда Ангелова)
2058 18133
20.08.2023 г., 20:04 ч.  

Тъжна е съдбата ни безлика 

  Поезия » Философска
183 3 5

Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата.

 

Гроздове така и не наляха
рано изгорелите лози,
сок по тънки жили не пълзи.
Под осиротяващата стряха
гроздове така и не наляха.

 

Пак тъгуват старите винари,
линовете празни са, кънтят,
накъде отива този свят?
Трезвени, край сухите ластари
пак тъгуват старите винари.

 

Тъжна е съдбата ни, безлика,
ни приятел имаш, нито враг,
сам да се напиеш няма как.
Само лудият от радост вика,
тъжна е съдбата ни безлика.

 

 

 

 

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Много е хубаво,Наде!
    Стиховете ти ме зареждат с енергия!💗💗💗📝📝📝
  • Много хубаво!
  • Структурата много ми напомня за едно известно стихотворение на Яворов. И нежно и тъжно, докато се чете, сякаш емоцията те люля ту на една страна, ту на друга, напред - назад и пак отначало. Не е за всеки да създава такива творби и да вижда с невидими очи, а сърцето да слуша...Еми, поезия за човека, неговата съдба и природата.
  • Много интересна идея, облечена в разчупено стихосложение, в което ритъмът и метафорите повеждат читателя и го опияняват с най-чиста поезия. Поздравления, Наде!
Предложения
: ??:??