Тъжна е съдбата ни безлика
Тихичко брои, брои ятата
август и приготвя ги за път,
капки дъжд в очите му блестят.
Есента златисто рухо мята,
тихичко брои, брои ятата.
Гроздове така и не наляха
рано изгорелите лози,
сок по тънки жили не пълзи.
Под осиротяващата стряха
гроздове така и не наляха.
Пак тъгуват старите винари,
линовете празни са, кънтят,
накъде отива този свят?
Трезвени, край сухите ластари
пак тъгуват старите винари.
Тъжна е съдбата ни, безлика,
ни приятел имаш, нито враг,
сам да се напиеш няма как.
Само лудият от радост вика,
тъжна е съдбата ни безлика.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
