25 dic 2009, 14:51

Тъжна Коледа

  Poesía
753 0 1

Дойде Коледа при нас,
но не съм щастлива в този час.
 Знаейки какво се случва вън,  
исках всичко да е просто страшен сън.

Пак сълзи в очите ми напират
и без смисъл през прозореца се взират,
та дано да зърнат щастие навън
или да усетят коледния звън.

 Но не сещат щастие очите,  
искат, но не вярват те самите,
че на този празник мил
дядо Коледа щастие за тях е скрил.

Мислейки си за децата,
на които Коледа е непозната
 и подаръците са бленуван сън,  
моите очи откриват само студ навън.

 И без смисъл взира се душата,  
и земята сякаш днес за нея непозната,
 че умират хиляди души навън -  
тя се моли всичко да е просто сън.

 И сърцето пак от мъка спира,  
осъзнава го, но не иска да разбира
 как навън ридаят хиляди деца,  
 като трябва да са кат' слънца.  

Дядо Коледа, сега те моля
с цялото сърце и с цялата си воля –
направи така, че до края на света
 да няма вече плачещи деца.  

Нека щастието всеки да открие,
здраве и любов да го обвие
 и мирът - той вечно да царува,  
за да продължи светът да съществува!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...