Тъжна Коледа

Дойде Коледа при нас,
но не съм щастлива в този час.
 Знаейки какво се случва вън,  
исках всичко да е просто страшен сън.

Пак сълзи в очите ми напират
и без смисъл през прозореца се взират,
та дано да зърнат щастие навън
или да усетят коледния звън.

 Но не сещат щастие очите,  
искат, но не вярват те самите,
че на този празник мил
дядо Коледа щастие за тях е скрил.

Мислейки си за децата,
на които Коледа е непозната
 и подаръците са бленуван сън,  
моите очи откриват само студ навън.

 И без смисъл взира се душата,  
и земята сякаш днес за нея непозната,
 че умират хиляди души навън -  
тя се моли всичко да е просто сън.

 И сърцето пак от мъка спира,  
осъзнава го, но не иска да разбира
 как навън ридаят хиляди деца,  
 като трябва да са кат' слънца.  

Дядо Коледа, сега те моля
с цялото сърце и с цялата си воля –
направи така, че до края на света
 да няма вече плачещи деца.  

Нека щастието всеки да открие,
здраве и любов да го обвие
 и мирът - той вечно да царува,  
за да продължи светът да съществува!