25 дек. 2009 г., 14:51

Тъжна Коледа

752 0 1

Дойде Коледа при нас,
но не съм щастлива в този час.
 Знаейки какво се случва вън,  
исках всичко да е просто страшен сън.

Пак сълзи в очите ми напират
и без смисъл през прозореца се взират,
та дано да зърнат щастие навън
или да усетят коледния звън.

 Но не сещат щастие очите,  
искат, но не вярват те самите,
че на този празник мил
дядо Коледа щастие за тях е скрил.

Мислейки си за децата,
на които Коледа е непозната
 и подаръците са бленуван сън,  
моите очи откриват само студ навън.

 И без смисъл взира се душата,  
и земята сякаш днес за нея непозната,
 че умират хиляди души навън -  
тя се моли всичко да е просто сън.

 И сърцето пак от мъка спира,  
осъзнава го, но не иска да разбира
 как навън ридаят хиляди деца,  
 като трябва да са кат' слънца.  

Дядо Коледа, сега те моля
с цялото сърце и с цялата си воля –
направи така, че до края на света
 да няма вече плачещи деца.  

Нека щастието всеки да открие,
здраве и любов да го обвие
 и мирът - той вечно да царува,  
за да продължи светът да съществува!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...