11 mar 2007, 18:35

ТЪЖНА КРАСОТА

  Poesía
1.6K 0 6
ТЪЖНА КРАСОТА

Вече те няма,
какво да сложа
В сърцето си,
в замяна

Думите ти,
студ и
вятър на промяна

Тръгна, спря,
обърна се за малко
С поглед празен,
с дъх на вино

Чувам,
как стъпваш по паважа
Стъпките отекват,
като лунен блясък

Блъскат,
като падащи листа
от дървото на живота

Още малко
и заглъхва в мрака
Тъжна красота

Аромат потрепва
Няма светлина
Тихо стене
Тя се казва
САМОТА

Срамота ;)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бисер Дръпничорапчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...