ТЪЖНА КРАСОТА
Вече те няма,
какво да сложа
В сърцето си,
в замяна
Думите ти,
студ и
вятър на промяна
Тръгна, спря,
обърна се за малко
С поглед празен,
с дъх на вино
Чувам,
как стъпваш по паважа
Стъпките отекват,
като лунен блясък
Блъскат,
като падащи листа
от дървото на живота
Още малко
и заглъхва в мрака
Тъжна красота
Аромат потрепва
Няма светлина
Тихо стене
Тя се казва
САМОТА
Срамота ;)
© Бисер Дръпничорапчев All rights reserved.