rummis (Румяна Славкова)
113 102
26 sept 2006, 16:15

Тъжна пролет 

  Poesía
755 0 4
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка -  и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.

Тревите лакомо изпиват с мигли
пролетта от всеки слънчев лъч...
И не стига пролет, и не стига
небесата свойта буря да приспят.

А аз съм уморена. Изнемога
като присъда върху мен тежи.
И разплита вятърът тревога,
и одеждата на крушата руши.

© Румяна Славкова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??