rummis (Румяна Славкова)
113 102
26.09.2006 г., 16:15 ч.

Тъжна пролет 

  Поезия
715 0 4
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка -  и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.

Тревите лакомо изпиват с мигли
пролетта от всеки слънчев лъч...
И не стига пролет, и не стига
небесата свойта буря да приспят.

А аз съм уморена. Изнемога
като присъда върху мен тежи.
И разплита вятърът тревога,
и одеждата на крушата руши.

© Румяна Славкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??