rummis (Румяна Славкова)
113 102
26 сент. 2006 г., 16:15

Тъжна пролет 

  Поэзия
756 0 4
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка -  и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.

Тревите лакомо изпиват с мигли
пролетта от всеки слънчев лъч...
И не стига пролет, и не стига
небесата свойта буря да приспят.

А аз съм уморена. Изнемога
като присъда върху мен тежи.
И разплита вятърът тревога,
и одеждата на крушата руши.

© Румяна Славкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??