Sep 26, 2006, 4:15 PM
Тъжна пролет
Одеждите си вятърът разплете,
последен стон на болка - и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.
Тревите лакомо изпиват с мигли
пролетта от всеки слънчев лъч...
И не стига пролет, и не стига
небесата свойта буря да приспят.
А аз съм уморена. Изнемога
като присъда върху мен тежи.
И разплита вятърът тревога,
и одеждата на крушата руши.
последен стон на болка - и се скри.
И крушата като ранено цвете
в незрялата си нежност се зави.
Тревите лакомо изпиват с мигли
пролетта от всеки слънчев лъч...
И не стига пролет, и не стига
небесата свойта буря да приспят.
А аз съм уморена. Изнемога
като присъда върху мен тежи.
И разплита вятърът тревога,
и одеждата на крушата руши.
© Румяна Славкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Тъжно е,но и хубаво е това стихотворение
-
Много са хубави и двата ти стиха!!!
Поздрави, Руми!!! -
Тъжно, но много красиво!
-
тъжна е пролетта ти, наистина.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
