26 nov 2008, 18:58

Тъжна симфония

  Poesía
1.4K 0 4
Тъжна симфония

Очи опустели,
светлина не видели,
мрак,
омразна тъма.

Душата превзели
мисли без предели,
линия - живот със тъга
и плач водопаден.

Крачи момиче
с цвете в ръце
и с пусто сърце,
океан  - самота безгранична.

Огън запали
пред гроб буренясал,
отричайки силно
бягството от реалността.

Цветове сиви,
бурени трънливи
опасали всичко,
дори и поредната мечта.

Бяг във забрава,
угаснала жарава,
молитва без свян
... без покой.

Обич умряла
душата раздира,
кървави сълзи
падат в глухота.

И пак денят кратък
завършва във болка,
и чувствата притъпени
гаснат в тишина.

И тихо "прозират "
сенките стари,
спомени от минали времена.

Очите затварят
и пак в мрака потапят,
и пак всичко крещи.
И билката остра,
и споменът сладък,
горчат и навяват
пак онази скрита,
обвита във страх
САМОТА!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Филт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...