Nov 26, 2008, 6:58 PM

Тъжна симфония 

  Poetry
1103 0 4
Тъжна симфония

Очи опустели,
светлина не видели,
мрак,
омразна тъма.

Душата превзели
мисли без предели,
линия - живот със тъга
и плач водопаден.

Крачи момиче
с цвете в ръце
и с пусто сърце,
океан  - самота безгранична.

Огън запали
пред гроб буренясал,
отричайки силно
бягството от реалността.

Цветове сиви,
бурени трънливи
опасали всичко,
дори и поредната мечта.

Бяг във забрава,
угаснала жарава,
молитва без свян
... без покой.

Обич умряла
душата раздира,
кървави сълзи
падат в глухота.

И пак денят кратък
завършва във болка,
и чувствата притъпени
гаснат в тишина.

И тихо "прозират "
сенките стари,
спомени от минали времена.

Очите затварят
и пак в мрака потапят,
и пак всичко крещи.
И билката остра,
и споменът сладък,
горчат и навяват
пак онази скрита,
обвита във страх
САМОТА!!!

© Мая Филт All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??