1 mar 2014, 12:56  

Тъжната китара 

  Poesía » Otra
376 0 5

Една китара с тъжна струна

душата ми за миг разкъса.

Във мене се надигна буна

и нещо в мен сега се скъса.

 

Свирù, китаро, тази песен

за тоз живот така нелесен.

Свири сега и го разказвай,

с тази песен ме наказвай.

 

Животът - моят - като струна

разпънат вече е на кръста

и как сега да го целуна

и да го погаля с двата пръста?

 

За тоз живот така нелесен

свири, китаро, тази песен.

Свири така и ме наказвай,

и във душата ми нагазвай.

 

Свири, китаро, и не спирай,

и в мен сърцето да се къса.

Свири, свири и ме разбирай...

Китарен звук да ме разкъса!

 

П.С. Честита Баба Марта на всички! Здраве и късмет!

 

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛагодаря, Приятели, за прочита, коментара и оценките!Бъдете!
    И не ка да е пролетно в душите Ви!поздрави от мен!
  • Честита Баба Марта!Дано китарата подхване по-весела и пролетна песен и да те зарадва, Никола!
  • ЧБМ
  • Много е хубаво, Никола!
    Животът ни е странно и неразривно свързан с китарата, като метафоричен образ.

    Честита баба Марта от мен, с пожелание за здраве и вдъхновение!: Мисана
  • Честита Баба Марта и на теб, Никола!

    Поздрав за китареният звук...
Propuestas
: ??:??