Тъжната китара
Една китара с тъжна струна
душата ми за миг разкъса.
Във мене се надигна буна
и нещо в мен сега се скъса.
Свирù, китаро, тази песен
за тоз живот така нелесен.
Свири сега и го разказвай,
с тази песен ме наказвай.
Животът - моят - като струна
разпънат вече е на кръста
и как сега да го целуна
и да го погаля с двата пръста?
За тоз живот така нелесен
свири, китаро, тази песен.
Свири така и ме наказвай,
и във душата ми нагазвай.
Свири, китаро, и не спирай,
и в мен сърцето да се къса.
Свири, свири и ме разбирай...
Китарен звук да ме разкъса!
П.С. Честита Баба Марта на всички! Здраве и късмет!
© Никола Апостолов All rights reserved.
