10 may 2007, 13:10

Тъжните цветя 

  Poesía
651 0 4
И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой,
останах пак сама със тъжен спомен
за сладкия живот, уют, покой.
Защо тъй бързо ме напусна,
защо оставяш ме във нощите сама
да страдам жална, безутешна,
да не чувствам вече твойта топлина.
И все пак на Господ аз ще бъда благодарна
за туй, което ти ми подари,
благодаря ти, мили мой,
за рожбата, с която ме дари. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??