Тъжните цветя
И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой,
останах пак сама със тъжен спомен
за сладкия живот, уют, покой.
Защо тъй бързо ме напусна,
защо оставяш ме във нощите сама
да страдам жална, безутешна,
да не чувствам вече твойта топлина.
И все пак на Господ аз ще бъда благодарна
за туй, което ти ми подари,
благодаря ти, мили мой,
за рожбата, с която ме дари.
Животът, знам, ще продължава,
но няма да е същия без теб,
сълзите ми не спират, мили,
във всяка сянка виждам твоя силует.
© Петър Адамов All rights reserved.
