10 мая 2007 г., 13:10

Тъжните цветя

752 0 4

И поднесох аз букет огромен
на пресния ти гроб, съпруже мой,
останах пак сама със тъжен спомен
за сладкия живот, уют, покой.


Защо тъй бързо ме напусна,
защо оставяш ме във нощите сама
да страдам жална, безутешна,
да не чувствам вече твойта топлина.


И все пак на Господ аз ще бъда благодарна
за туй, което ти ми подари,
благодаря ти, мили мой,
за рожбата, с която ме дари.


Животът, знам, ще продължава,
но няма да е същия без теб,
сълзите ми не спират, мили,
във всяка сянка виждам твоя силует.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...