Тъжно
Във снежно бели преспи
се спънаха от немощ
чувствата предишни.
Засипани са от годините,
през нас преминали
във дирята на вятъра,
вилнял във спомените лишни.
Разпуканата пролет
разсипвала в очите
цвят от чувствените вишни.
С лъчи от слънчевата младост
ухаеше простора от мечтите.
А днес мълчим, защото знаем,
че съвсем сме си излишни.
Сребреят само капчици,
очакващи да бликнат във очите,
че любовта отдавна няма я във дните.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Таня Кирилова Todos los derechos reservados
