24 mar 2008, 20:13

Тъжно 

  Poesía
609 0 17

Във снежно бели преспи

се спънаха от немощ

чувствата предишни.

Засипани са от годините,

през нас преминали

във дирята на вятъра,

вилнял във спомените лишни.

Разпуканата пролет

разсипвала в очите

цвят от чувствените вишни.

С лъчи от слънчевата младост

ухаеше простора от мечтите.

А днес мълчим, защото знаем,

че съвсем сме си излишни.

Сребреят само капчици,

очакващи да бликнат във очите,

че любовта отдавна няма я във дните.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??