24 мар. 2008 г., 20:13

Тъжно 

  Поэзия
560 0 17

Във снежно бели преспи

се спънаха от немощ

чувствата предишни.

Засипани са от годините,

през нас преминали

във дирята на вятъра,

вилнял във спомените лишни.

Разпуканата пролет

разсипвала в очите

цвят от чувствените вишни.

С лъчи от слънчевата младост

ухаеше простора от мечтите.

А днес мълчим, защото знаем,

че съвсем сме си излишни.

Сребреят само капчици,

очакващи да бликнат във очите,

че любовта отдавна няма я във дните.

© Таня Кирилова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??