Тъжно
Във снежно бели преспи
се спънаха от немощ
чувствата предишни.
Засипани са от годините,
през нас преминали
във дирята на вятъра,
вилнял във спомените лишни.
Разпуканата пролет
разсипвала в очите
цвят от чувствените вишни.
С лъчи от слънчевата младост
ухаеше простора от мечтите.
А днес мълчим, защото знаем,
че съвсем сме си излишни.
Сребреят само капчици,
очакващи да бликнат във очите,
че любовта отдавна няма я във дните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
