Във снежно бели преспи
се спънаха от немощ
чувствата предишни.
Засипани са от годините,
през нас преминали
във дирята на вятъра,
вилнял във спомените лишни.
Разпуканата пролет
разсипвала в очите
цвят от чувствените вишни.
С лъчи от слънчевата младост
ухаеше простора от мечтите.
А днес мълчим, защото знаем,
че съвсем сме си излишни.
Сребреят само капчици,
очакващи да бликнат във очите,
че любовта отдавна няма я във дните.
© Таня Кирилова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
