23 oct 2016, 17:06

Тъжно… 

  Poesía » De amor
932 1 0

 

Искрица в мен мигом запали,

деня помня на първата среща…

С таз искра огън разпали,

бушува той в мене и днеска…

Без пощада изгаря душата,

оставяйки болка и рани…

Оставяйки болка и рани,

но и спомени, цветни рисунки…

Да ми напомнят за тебе,

колко ти беше добра…

И да нямам аз съмнения,

че си единствената, неповторима душа…

Къде си ти сега любов незабравима,

далече някъде там…

Остави ме в тихо безвремие,

с напомнящата болка, една...

© Ат Нейков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??