Oct 23, 2016, 5:06 PM

Тъжно…

  Poetry » Love
1.2K 1 0

 

Искрица в мен мигом запали,

деня помня на първата среща…

С таз искра огън разпали,

бушува той в мене и днеска…

Без пощада изгаря душата,

оставяйки болка и рани…

Оставяйки болка и рани,

но и спомени, цветни рисунки…

Да ми напомнят за тебе,

колко ти беше добра…

И да нямам аз съмнения,

че си единствената, неповторима душа…

Къде си ти сега любов незабравима,

далече някъде там…

Остави ме в тихо безвремие,

с напомнящата болка, една...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ат Нейков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...