Искрица в мен мигом запали,
деня помня на първата среща…
С таз искра огън разпали,
бушува той в мене и днеска…
Без пощада изгаря душата,
оставяйки болка и рани…
Оставяйки болка и рани,
но и спомени, цветни рисунки…
Да ми напомнят за тебе,
колко ти беше добра…
И да нямам аз съмнения,
че си единствената, неповторима душа…
Къде си ти сега любов незабравима,
далече някъде там…
Остави ме в тихо безвремие,
с напомнящата болка, една...
© Ат Нейков All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
