23 окт. 2016 г., 17:06

Тъжно… 

  Поэзия » Любовная
795 1 0

 

Искрица в мен мигом запали,

деня помня на първата среща…

С таз искра огън разпали,

бушува той в мене и днеска…

Без пощада изгаря душата,

оставяйки болка и рани…

Оставяйки болка и рани,

но и спомени, цветни рисунки…

Да ми напомнят за тебе,

колко ти беше добра…

И да нямам аз съмнения,

че си единствената, неповторима душа…

Къде си ти сега любов незабравима,

далече някъде там…

Остави ме в тихо безвремие,

с напомнящата болка, една...

© Ат Нейков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??