Тъжно…
Искрица в мен мигом запали,
деня помня на първата среща…
С таз искра огън разпали,
бушува той в мене и днеска…
Без пощада изгаря душата,
оставяйки болка и рани…
Оставяйки болка и рани,
но и спомени, цветни рисунки…
Да ми напомнят за тебе,
колко ти беше добра…
И да нямам аз съмнения,
че си единствената, неповторима душа…
Къде си ти сега любов незабравима,
далече някъде там…
Остави ме в тихо безвремие,
с напомнящата болка, една...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ат Нейков Все права защищены
