Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
18 abr 2014, 20:13

Тъжно кафе

  Poesía » Otra
655 0 3

Разбъркам сутрешното си кафе

със старите си стихове...

Не помня, колко непосилна бе нощта и болката

на лунните пътеки.

По  устните ми лепнат захар и печал -

гротескни усмивки, застинали в ъглите,

смеейки се без глас, маските се разпадат безчувствени!...

Някой отново извика моето име,

шумът на града, заличава следите от пясък...

 

Продължавам да пия кафето си...

през април вали тъжен сняг...

Тръгвам си...

безследно... завинаги...

 

автор: Моника Стойчева

16 април. 2014г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моника Стойчева Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0