Тъжно кафе

18 abr 2014, 20:13

Poesía » Otra

520 0 3

Разбъркам сутрешното си кафе

със старите си стихове...

Не помня, колко непосилна бе нощта и болката

на лунните пътеки.

По устните ми лепнат захар и печал -

гротескни усмивки, застинали в ъглите,

смеейки се без глас, маските се разпадат безчувствени!...

Някой отново извика моето име,

шумът на града, заличава следите от пясък...

Продължавам да пия кафето си...

през април вали тъжен сняг...

Тръгвам си...

безследно... завинаги...

автор: Моника Стойчева

16 април. 2014г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Luna13 (Моника Стойчева)

2014-04-22T12:43:36+03:00

Светле, много ти се зарадвах! Благодаря ти, че си тук!
contessa (Светла Асенова)

2014-04-22T11:40:39+03:00

Не те пускам, Мони ...
Luna13 (Моника Стойчева)

2014-04-22T11:37:38+03:00

усмивка за Нихт и една специална за теб, Ан Анабел и аз се усмихнах! Определено ще послушам съвета ти Ан!