Luna13 (Моника Стойчева) Luna13 (Моника Стойчева)
7 147
18.04.2014 г., 20:13

Тъжно кафе

653 0 3

Разбъркам сутрешното си кафе

със старите си стихове...

Не помня, колко непосилна бе нощта и болката

на лунните пътеки.

По  устните ми лепнат захар и печал -

гротескни усмивки, застинали в ъглите,

смеейки се без глас, маските се разпадат безчувствени!...

Някой отново извика моето име,

шумът на града, заличава следите от пясък...

 

Продължавам да пия кафето си...

през април вали тъжен сняг...

Тръгвам си...

безследно... завинаги...

 

автор: Моника Стойчева

16 април. 2014г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Стойчева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поезия 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0