Тъжно ми е

Пропилях дните на своята зрялост

далеч от Родина, дом и деца,

израснали само под бащина ласка

и с бледи спомени за своята майка.

Косите ми са вече побелели,

а огънят в очите само тлей,

усмивка вяла, остаряла,

изгубила духа на българка засмяна.

Бях щастлива през годините назад,

защото имах работа, семейство, дом, кола -

само ми липсваше свобода!

Сега я имам, скитам по света,

но празно е в моята душа.

Кога ще дойде ден -

у дома да се завърна

и щастието да прегърна ?