14.01.2010 г., 16:12 ч.

Тъжно ми е 

  Поезия » Друга
722 0 0
Пропилях дните на своята зрялост
далеч от Родина, дом и деца,
израснали само под бащина ласка
и с бледи спомени за своята майка.
Косите ми са вече побелели,
а огънят в очите само тлей,
усмивка вяла, остаряла,
изгубила духа на българка засмяна.
Бях щастлива през годините назад,
защото имах работа, семейство, дом, кола -
само ми липсваше свобода!
Сега я имам, скитам по света, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Александрова Всички права запазени

Предложения
: ??:??