14.01.2010 г., 16:12 ч.

Тъжно ми е 

  Поезия » Друга
619 0 0

Пропилях дните на своята зрялост

далеч от Родина, дом и деца,

израснали само под бащина ласка

и с бледи спомени за своята майка.

Косите ми са вече побелели,

а огънят в очите само тлей,

усмивка вяла, остаряла,

изгубила духа на българка засмяна.

Бях щастлива през годините назад,

защото имах работа, семейство, дом, кола -

само ми липсваше свобода!

Сега я имам, скитам по света,

но празно е в моята душа.

Кога ще дойде ден -

у дома да се завърна

и щастието да прегърна ?

 

 

© Анка Александрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??