Тъжно ми е
895
0
0
Пропилях дните на своята зрялост
далеч от Родина, дом и деца,
израснали само под бащина ласка
и с бледи спомени за своята майка.
Косите ми са вече побелели,
а огънят в очите само тлей,
усмивка вяла, остаряла,
изгубила духа на българка засмяна.
Бях щастлива през годините назад,
защото имах работа, семейство, дом, кола -
само ми липсваше свобода!
Сега я имам, скитам по света,
но празно е в моята душа.
Кога ще дойде ден -
у дома да се завърна
и щастието да прегърна ?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анка Александрова Все права защищены
