Тъжно обичане

12 ago 2012, 0:06

Poesía » De amor

772 0 2

Вече месец се мъчим да сричаме –

недогонени, недоубити,

уморени от тъжно обичане,

като облак отнесло мечтите.

Отведнъж се яви - привидение,

по-различен от цялата схема,

начертана в ума ми – видение,

но остана си стих, теорема.

И сега впряг от приказки влюбени

постепенно потъва в морето.

Няма бряг за душите прокудени,

изживяващи взрив на сърцето.

Във ехидния смях на хиените

отразява се лъвският поглед.

Паят пак е за тях, преродените,

а за нас свети залезът болен.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.