Тъжно обичане
Вече месец се мъчим да сричаме –
недогонени, недоубити,
уморени от тъжно обичане,
като облак отнесло мечтите.
Отведнъж се яви - привидение,
по-различен от цялата схема,
начертана в ума ми – видение,
но остана си стих, теорема.
И сега впряг от приказки влюбени
постепенно потъва в морето.
Няма бряг за душите прокудени,
изживяващи взрив на сърцето.
Във ехидния смях на хиените
отразява се лъвският поглед.
Паят пак е за тях, преродените,
а за нас свети залезът болен.
© Лилия Кашукеева All rights reserved.
