29 dic 2017, 4:19

Тъмна тишина

  Poesía » Civil
741 1 6

В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.

От асфалта се ронят стремежи.
Сред зелено море се топя.
Натоварих чувалче с проблеми.
И изчезнах в уста на ламя.

Не успя ли, приятелю стари,
да догониш късмета си млад?
Не разбра ли от всичките гари,
че душа притежава и влак?

Любовта не купувай с монети.
Потърсѝ я в дланта на небе.
До дете си играят поети.
А детето твори светове…

От кокиче си купих промяна.
Електричен палеж на деня.
Вечерта долетя нежелана.
Титаничен бумтеж! Тъмнина…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...