Тъмна тишина
В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи.
Сред зелено море се топя.
Натоварих чувалче с проблеми.
И изчезнах в уста на ламя.
Не успя ли, приятелю стари,
да догониш късмета си млад?
Не разбра ли от всичките гари,
че душа притежава и влак?
Любовта не купувай с монети.
Потърсѝ я в дланта на небе.
До дете си играят поети.
А детето твори светове…
От кокиче си купих промяна.
Електричен палеж на деня.
Вечерта долетя нежелана.
Титаничен бумтеж! Тъмнина…
© Димитър Драганов All rights reserved.
