Тъмна тишина
В тишината нахлува мечтата,
озарена от мисъл една.
А навън се нахвърлят листата,
в изгорената длан на жена.
От асфалта се ронят стремежи.
Сред зелено море се топя.
Натоварих чувалче с проблеми.
И изчезнах в уста на ламя.
Не успя ли, приятелю стари,
да догониш късмета си млад?
Не разбра ли от всичките гари,
че душа притежава и влак?
Любовта не купувай с монети.
Потърсѝ я в дланта на небе.
До дете си играят поети.
А детето твори светове…
От кокиче си купих промяна.
Електричен палеж на деня.
Вечерта долетя нежелана.
Титаничен бумтеж! Тъмнина…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
