10 ene 2016, 19:05

Тъмни багрила 

  Poesía
324 0 1
Не ме питай за моите вени.
Отдавна кръв там не тече.
Аз дишам чрез опиянение.
А ме опиват онези ръце,
които докосват между другото,
които не дават, а отвличат,
а после те забравят в някой ъгъл.
Но нищо. Аз така обичам –
да се разливам по чуждо безвремие,
обречено, да се заблудя,
че има как съня им да превзема.
Но залез виждам и в най-ярката зора. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Събина Брайчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??