Не ме питай за моите вени.
Отдавна кръв там не тече.
Аз дишам чрез опиянение.
А ме опиват онези ръце,
които докосват между другото,
които не дават, а отвличат,
а после те забравят в някой ъгъл.
Но нищо. Аз така обичам –
да се разливам по чуждо безвремие,
обречено, да се заблудя,
че има как съня им да превзема.
Но залез виждам и в най-ярката зора. ...