Тъмни багрила

Не ме питай за моите вени.
Отдавна кръв там не тече.
Аз дишам чрез опиянение.
А ме опиват онези ръце,

които докосват между другото,
които не дават, а отвличат,
а после те забравят в някой ъгъл.
Но нищо. Аз така обичам –

да се разливам по чуждо безвремие,
обречено, да се заблудя,
че има как съня им да превзема.
Но залез виждам и в най-ярката зора.

Не ме жали, в дъги не вярвам.
Да, знам, те идват често след дъжда,
но при онези, дето копнеят яркост.
Аз защриховам само с тъмни багрила.

Така че изгреви по мене не рисувай,
не ще измислиш моя светлина.
Аз съм от тези, дето от мрака негодуват,
но само в него си откриват същността.

10.01.2016г.
гр. Сопот