Тиха молитва в мен изкрещя,
молеше за невинност и доброта.
Дори тъгата по-силно заехтя
за светлината на мрачна красота.
Сърцето запя песен за отчаяние,
усещаше, че беше погубено,
в думите се чуваше страдание,
същността в злото бе поробено.
Една ледена сълза се пророни
от умъртвените очи,
любовта ми в мрака се зарови,
остави душата в тъмните лъчи.
Милан Милев
20.07.09
© Милан Милев Todos los derechos reservados
Г-н Милев,тъй като съм литературен критик и редактор на сборник ''Цветен сън'' към ЕГ Б.БРЕХТ,ми направи силно впечатление вашата творба-силните емоции,чувства и Вашите пориви се усещат в нея,но само ако си литератор като мен.Обикновеният читател никога не може да разбере,какво сте имали предвид.Липсват ви алитерация,метатези,метафори,сравнения-с една дума,ако искате да сте творец е редно първо да научите правилен български език и да имате елементарни литературни познания."
ако Вие сте това, което претендирате, че сте, значи аз съм първият космонавт...