Тиха молитва в мен изкрещя,
молеше за невинност и доброта.
Дори тъгата по-силно заехтя
за светлината на мрачна красота.
Сърцето запя песен за отчаяние,
усещаше, че беше погубено,
в думите се чуваше страдание,
същността в злото бе поробено.
Една ледена сълза се пророни
от умъртвените очи,
любовта ми в мрака се зарови,
остави душата в тъмните лъчи. ...