Тъмни лъчи
Тиха молитва в мен изкрещя,
молеше за невинност и доброта.
Дори тъгата по-силно заехтя
за светлината на мрачна красота.
Сърцето запя песен за отчаяние,
усещаше, че беше погубено,
в думите се чуваше страдание,
същността в злото бе поробено.
Една ледена сълза се пророни
от умъртвените очи,
любовта ми в мрака се зарови,
остави душата в тъмните лъчи.
Милан Милев
20.07.09
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милан Милев Всички права запазени