22.07.2009 г., 10:47

Тъмни лъчи

805 0 9

 

Тиха молитва в мен изкрещя,

молеше за невинност и доброта.

Дори тъгата по-силно заехтя

за светлината на мрачна красота.

 

 

Сърцето запя песен за отчаяние,

усещаше, че беше погубено,

в думите се чуваше страдание,

същността в злото бе поробено.

 

 

Една ледена сълза се пророни

от умъртвените очи,

любовта ми в мрака се зарови,

остави душата в тъмните лъчи.

 

Милан Милев

   

                                                                                           20.07.09

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милан Милев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "elidim (Елена Димитрова) 22-07-2009г. 16:00
    Г-н Милев,тъй като съм литературен критик и редактор на сборник ''Цветен сън'' към ЕГ Б.БРЕХТ,ми направи силно впечатление вашата творба-силните емоции,чувства и Вашите пориви се усещат в нея,но само ако си литератор като мен.Обикновеният читател никога не може да разбере,какво сте имали предвид.Липсват ви алитерация,метатези,метафори,сравнения-с една дума,ако искате да сте творец е редно първо да научите правилен български език и да имате елементарни литературни познания."

    ако Вие сте това, което претендирате, че сте, значи аз съм първият космонавт...
  • Аз не съм литературен критик ,а любител на хубави жизнерадостни стихове.
    А Вие, щом си харесвате стиха-това е добре.Но аз ще последвам примера на тези 100човека , които са го прочели и не са записали нищо.По Ваша препоръка.
  • Незабравимо!
  • Абсолютно съм съгласна с elidim!Уважаеми Милане, вслушайте се в критиката,така творбите ви ще бъдат много по-добри!Сега те са безпочвени и тромаво-написани думи,обитващи се да наподобят стихове!!!
  • Проронват думи или стон,
    "една сълза" словосъчетание прекрасно,
    с "проронвам" сякаш стъпкал го е слон
    и стихотворението - станало ужасно.

    Думите имат значения конкретни, алегорични и метафорични, но трябва да се учат и да се знаят...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...