Тъмнина

Коя?

Тя е малко, крехко цвете

с жълтокафеникави листа,

сладки са ù плодовете,

свети ярко през нощта. 

Кой?

Този, който с думи грешни я повлича 

към кристалночиста красота,

сутрин с жест едничък я съблича

на колене пред хорската им суета.

Къде?

Там, където крият се лъчите,

врят, кипят морска пяна - ветрове,

ех, не ще излъжат те - очите,

Луна-свидетел зорко ги закриля,

отново сливат техните си светове!