Тъмнина
589
0
0
Коя?
Тя е малко, крехко цвете
с жълтокафеникави листа,
сладки са ù плодовете,
свети ярко през нощта.
Кой?
Този, който с думи грешни я повлича
към кристалночиста красота,
сутрин с жест едничък я съблича
на колене пред хорската им суета.
Къде?
Там, където крият се лъчите,
врят, кипят морска пяна - ветрове,
ех, не ще излъжат те - очите,
Луна-свидетел зорко ги закриля,
отново сливат техните си светове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Миндова Всички права запазени
