Nov 3, 2012, 1:27 PM

Тъмнина

  Poetry » Love
590 0 0

Коя?

Тя е малко, крехко цвете

с жълтокафеникави листа,

сладки са ù плодовете,

свети ярко през нощта. 

 

Кой?

Този, който с думи грешни я повлича 

към кристалночиста красота,

сутрин с жест едничък я съблича

на колене пред хорската им суета.

 

Къде?

Там, където крият се лъчите,

врят, кипят морска пяна - ветрове,

ех, не ще излъжат те - очите,

Луна-свидетел зорко ги закриля,

отново сливат техните си светове!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....