3 нояб. 2012 г., 13:27

Тъмнина

588 0 0

Коя?

Тя е малко, крехко цвете

с жълтокафеникави листа,

сладки са ù плодовете,

свети ярко през нощта. 

 

Кой?

Този, който с думи грешни я повлича 

към кристалночиста красота,

сутрин с жест едничък я съблича

на колене пред хорската им суета.

 

Къде?

Там, където крият се лъчите,

врят, кипят морска пяна - ветрове,

ех, не ще излъжат те - очите,

Луна-свидетел зорко ги закриля,

отново сливат техните си светове!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...