18 nov 2021, 15:00

Тъмнина 

  Poesía » De amor, Verso libre
1272 1 4

Кървавочервеният залез се разля

в душата ми

и залязоха

спомени, 

изгреви, 

мечти,

опаковаха се облаци,

очите ми потъмняха,

вече е нощ наяве и дълбоко в мен,

звезди няма, изпадаха като надеждите ми,

оставиха диря догаряща и бърза,

тишината раздира самотата,

влачи я със запушена уста.

Сега съм в тъмнина.

Сега съм тъмнина.

 

© Teodora Andreev Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??