18 нояб. 2021 г., 15:00

Тъмнина 

  Поэзия » Любовная, Свободный стих
1336 1 4

Кървавочервеният залез се разля

в душата ми

и залязоха

спомени, 

изгреви, 

мечти,

опаковаха се облаци,

очите ми потъмняха,

вече е нощ наяве и дълбоко в мен,

звезди няма, изпадаха като надеждите ми,

оставиха диря догаряща и бърза,

тишината раздира самотата,

влачи я със запушена уста.

Сега съм в тъмнина.

Сега съм тъмнина.

 

© Teodora Andreev Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??