Стоя пред теб сега...с душа обгърната в тъмнината на нощта.
Потрепвам и с поглед те горя...
Потъваш в моя поглед и не усещаш как те вплита черната мъгла
С полъха на вятъра носи се шепота на самотата..
Наказвам те така както ти наказа ме и остави сама в пустотата
Любовта се губи лесно,но се печели трудно
с любовта не се играе както правиш ти!
По дяволите, за какъв се мислиш ти?!
Обичах те и винаги ще е така!
Винаги ще заемаш част от моята душа...
Стоя пред теб сега... за те накарам да съжаляваш, да осъзнаеш какво е любовта!
С леден поглед отново те пронизвам... ...